Докога????
За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици,
па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Васил Левски
Докога ли ще се лутаме?… За кой ли път изгубихме пътечката!
Като в приказката детска за Радинка и големия лъжец.
Уж потръгна ни… Но спука се тръбата и помията изтече.
Замириса на безродни подлеци! Къде сте, доблестни мъже?...
Не съзираме потомците на Ботев, на въстаниците храбри,
предпочели пред веригите на робството покрова на смъртта!
Свободата подариха ни, но ние, неспособни да я браним,
господаря си сменихме. От поклони си пречупихме врата…
В кабинети на министри окачени са портретите на Левски.
И развяваме по празниците български трицветни знамена.
Но поправяме ли собствените кривици и сторените грешки?
Все ни тласкат политиците към ада на световната война.
Демокрацията млада се поквари. Днес са други времената.
Днес и робството е с бяла ръкавица на коравия юмрук.
Чорбаджиите са други. И посолство заменило е конака.
Ще изчистим ли държавата най-сетне от продажния боклук?
Докога ще бъдем просяци, протегнали ръката си към Брюксел?
От небето наблюдават ни две сини проницателни очи.
И въпросът от тефтерчето "Народе????" чака отговора "Тук сме!"
Песента ни, най-юначната, до края на земята да ечи!
Албена Димитрова
4.6.2023. Петдесетница.
София.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados
