6 feb 2004, 12:50

Докосната

2.1K 0 2

Кристална чаша,
стон...
От глъдка тежка,
тъжен тон.

Докосната от твоите устни
от чашата отпивам жадно.

Милион стъкла,
звъни кристалът.
Разбита чаша...
капки кръв.

Докосната от твойте устни,
умираща,изгаряща в любов.

Повява вятърът...
далечен спомен.
Река течаща
отнесе стъкълцата.

Докосната от твойте устни,
това остава  назад, във тишината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въпреки, че не съм привърженик на точно този тип стихотворения мисля, че това не е никак лошо. Заглавието определено не пасва, но според мен не то, а съдържанието е важно.
  • Благодаря ти за мнението,за искреността.Заглавиета ги измислям трудно,товя явно сам го почувствала така.Ако имаш предложения,моля да ги споделиш с мен!Благодаря предварително.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...