9 feb 2025, 7:13  

Долината на мрачните сенки 2009

  Poesía
298 0 1

Сякаш чупя невидими клетки -

там душата се мъчи сама.

Имам аз за уреждане сметки -

с тази безпощадна тъма.

 

И прозрението стигам, вървейки.

Бог е с мен - и го чувствам, и знам -

в долината на мрачните сенки -

дето всички ще минем оттам.

 

И отново сънувам видения -

и пророчески чувам слова.

Ала аз не изпитвам съмнения -

ами вярвам изцяло в това.

 

Ние се бием - рамо до рамо -

аз - и една свята жена.

Гоним демони - с Божие знание -

във една сякаш вечна война.

 

Мрак не пада, не бродим в подземия....

И не ни превзема нощта.

Но усещам във мен откровения -

които ще надвият смъртта.

 

Аз се уча от теб - ти от мене.

Всеки учи по нещо от друг.

И познанията аз ги приемам -

за да служа на другите тук.

 

Срещу силите - мрачните, злите -

действаме по начин нов.

И сърцата ни бият в гърдите -

пълни с вяра и със любов.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...