9 feb 2025, 7:13  

Долината на мрачните сенки 2009

  Poesía
300 0 1

Сякаш чупя невидими клетки -

там душата се мъчи сама.

Имам аз за уреждане сметки -

с тази безпощадна тъма.

 

И прозрението стигам, вървейки.

Бог е с мен - и го чувствам, и знам -

в долината на мрачните сенки -

дето всички ще минем оттам.

 

И отново сънувам видения -

и пророчески чувам слова.

Ала аз не изпитвам съмнения -

ами вярвам изцяло в това.

 

Ние се бием - рамо до рамо -

аз - и една свята жена.

Гоним демони - с Божие знание -

във една сякаш вечна война.

 

Мрак не пада, не бродим в подземия....

И не ни превзема нощта.

Но усещам във мен откровения -

които ще надвият смъртта.

 

Аз се уча от теб - ти от мене.

Всеки учи по нещо от друг.

И познанията аз ги приемам -

за да служа на другите тук.

 

Срещу силите - мрачните, злите -

действаме по начин нов.

И сърцата ни бият в гърдите -

пълни с вяра и със любов.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...