Когато гледам ясното небе,
вдишвам розови мечти
и духът ми с розови криле,
усремен към слънцето лети...
Когато черни облаци съзирам,
тъжни чувства в мен струят
и всички стари рани на душата
пърхащи в гнездата си стоят...
Но гледам ли във твоите очи,
потъвам някъде... не знам къде,
към долната земя... ах... може би,
потъвам с тежката луна в ръце...
За таз земя от приказките още зная -
описана е там с вълшебни думи,
но сега, не мога аз да я позная
със широките, призрачни друми,
със свежия дъх на солено море,
с песента на примамливи птици...
Долната земя има даже небе
и в него, Господи, греят звездици...
Тя има и своите полюси два,
в кадифето на твойте зеници
и аз между тях ще съм в тази земя -
разбит метеор на милиони частици...
Дейзи Патън
© Дейзи Патън Todos los derechos reservados