Долу-горе
Слизам надолу по улици стръмни,
ходя замислен след облака бял,
ярко редуват се светли и тъмни
ивици, дълги от радост и жал.
После започвам да следвам отметките,
лепнати трайно надлъж и нашир,
драскам по камъни с гланц от подметките
фигури странни със син тебешир.
Пътят нагоре изглежда лирически,
бутам стотинка със клонка от бъз,
стигам до криви пътеки оптически,
леко огряни от лунния кръст.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дончо Антонов Todos los derechos reservados
