Слизам надолу по улици стръмни,
ходя замислен след облака бял,
ярко редуват се светли и тъмни
ивици, дълги от радост и жал.
После започвам да следвам отметките,
лепнати трайно надлъж и нашир,
драскам по камъни с гланц от подметките
фигури странни със син тебешир.
Пътят нагоре изглежда лирически,
бутам стотинка със клонка от бъз,
стигам до криви пътеки оптически,
леко огряни от лунния кръст.
© Дончо Антонов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
