11 ene 2007, 12:53

Дом на самотник!

  Poesía
1.5K 0 4
В празнота един човек живее,
подслон има,но сякаш сърцето му е отдавна бездомно...
самотата да пребори , няма сила и не смее,
а злото в него е наистина огромно.
Домът му скромен е...може би е в него призрак настанен,
а прозорците мрачни...от вътре никак подреден.
Заключил себе си,а ключ на свободата няма,
дрипав и окъсан...сякаш всичко хвърлено е в яма.
Минават хора,ала страх ги е...Какъв ли човек живее там?
С лице на демон,с очи на звяр...винаги оставал неразбран.
Трябва нещо в себе си да промени,
да усети помощ,а не злини.
От Бога цялата любов да вземе,
и като лястовица бяла по нов път да поеме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....