Jan 11, 2007, 12:53 PM

Дом на самотник!

  Poetry
1.5K 0 4
В празнота един човек живее,
подслон има,но сякаш сърцето му е отдавна бездомно...
самотата да пребори , няма сила и не смее,
а злото в него е наистина огромно.
Домът му скромен е...може би е в него призрак настанен,
а прозорците мрачни...от вътре никак подреден.
Заключил себе си,а ключ на свободата няма,
дрипав и окъсан...сякаш всичко хвърлено е в яма.
Минават хора,ала страх ги е...Какъв ли човек живее там?
С лице на демон,с очи на звяр...винаги оставал неразбран.
Трябва нещо в себе си да промени,
да усети помощ,а не злини.
От Бога цялата любов да вземе,
и като лястовица бяла по нов път да поеме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...