Jan 11, 2007, 12:53 PM

Дом на самотник!

  Poetry
1.5K 0 4
В празнота един човек живее,
подслон има,но сякаш сърцето му е отдавна бездомно...
самотата да пребори , няма сила и не смее,
а злото в него е наистина огромно.
Домът му скромен е...може би е в него призрак настанен,
а прозорците мрачни...от вътре никак подреден.
Заключил себе си,а ключ на свободата няма,
дрипав и окъсан...сякаш всичко хвърлено е в яма.
Минават хора,ала страх ги е...Какъв ли човек живее там?
С лице на демон,с очи на звяр...винаги оставал неразбран.
Трябва нещо в себе си да промени,
да усети помощ,а не злини.
От Бога цялата любов да вземе,
и като лястовица бяла по нов път да поеме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...