dqdo-pop (Костадин)
37 244
22 ago 2012, 12:38

Дон Кихоте 

  Poesía » De humor
919 0 7

Дон Кихоте

 

С мисълтъ за подвизи се съмна,
че съм лют, сверих въф огледало.
Мелницата набилязах си пу тъмно,
тенджерата сложих за забрало.

 

Копие в десница, поглед мътен,
сянка на магаре, Санчо Панса.
Влизами въф бой, със ряз и тътен-
верен съм защитник на прованса.

 

В ириса ми разцъфтяла роза
там свубодну мясту сал за нея-
най- красивата жена ф Тобозо
дама на сърцето- Дулсинея.

 

Дажи не успях да я прегърна
знам, че мен докрай ще чака.
Но уви, ф реалното ме върна
рязък удар по забралото с черпака.

 

Амин!

© Костадин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??