Допир
Аз творя от години наред,
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.
Аз летя от душа на душа,
и нощта ми е черното бяло:
и сега те докосвам с ръка
по дланта и горещото тяло.
Без лица се намираме в гръб:
от дете си такава – магична,
обаятелна, с погледнъж веднъж
разпиляваш света ми на срички.
Ти си мое небе и земя –
и посока, която поемам…
И дори да избухне света,
ти оставаш безкрайна вселена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
