16 dic 2015, 7:48

Дори без теб, до тебе ще вървя...

569 0 7

Седя самичка сълзите преглъщам,
и питам се с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.

И миг не съжалявам, че те срещнах,
и толкова любов ти подарих,
трептях край аурата ти копнежна,
сърцето ми невинно ти дарих.

Сега боли, но имах ти душата,
приятелство и сила ми дари,
бъди щастлив, красив и за отплата,
сърцето ми завинаги пази.

На никой друг аз няма да го давам,
и пътят земен,  все ще извървя,
не съм наивна, знам да се изправям,
дори без теб, до тебе ще вървя.

16,10,2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...