11 sept 2013, 15:22  

Дори да свършат всичките сезони

  Poesía
910 0 7

Дори да свършат всичките сезони

Ще се намерим някой ден. Ще се намерим.
Разминахме се – както сме си двамата.
Ще хлопнат пак пред нас познатите ни двери –
иглата ще изровим изпод сламата.
Били сме двама с теб. Били сме в дълги нощи.
А толкова самотни сме се чувствали.
Небето ни е крило в облаци разкоша си.
И Пролетите в нас сме ги пропуснали.
Ще се намерим с тебе пак. Ще се намерим.
Дори да е в мига на сетни Есени.
Дори в последните ни Зими начумерени –
ще се намерим с тебе. Знай – светът е тесен.
Ще ни подгони зимен ден. Ще ни подгони.
Ще топлят две сърца – тъй, както виното.
Дори ей тъй – да свършат всичките сезони –
ще се намерим – както се разминахме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...