1 may 2007, 10:01

Дори и да страдаш 

  Poesía
1127 0 4
 

Дори и да страдаш,

дори и да плачеш...

Дори и след всичко

това...

Пак оцеляла...

Пак онемяла.

Ти не си моя любов...

Признавам,

че мъкнах те в себе си,

в желаните бъдеща,

които няма да млъкнат...

Обичам те, моя,

толкова близка,

толкова истинска,

далечна от теб и от мене,

несподелена  моя любов...

© Цветан Бекяров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??