8 ago 2014, 20:18

Дори и в шумната тълпа 

  Poesía » Filosófica
339 0 0

Дори  и в шумната тълпа
Човекът чувства Самотата,
със нея няма той делба
и тя го следва с двата крака!

В света ний идваме сами...
Сами ни слагат  и в земята.
Щом нещичко ни заболи,
сами се справяме с бедата!

Избираш сам ти своя път
и сам се вкопчваш в занаята...
О, само с майките вървят,
дорде са мънички децата!

Огнището щом създадеш
и близките ти са край тебе,
ти свойте сили им дадеш,
живота им дорде ги вземе!

Подгониш своя интерес,
или пък тръгнеш след Съдбата ;
с един си блезък просто днес ,
а утре в друг ти търсиш брата!

Но вечно си оставаш сам!
До края си подгонваш дните...
И си самотникът голям,
но трябва да му устоите!
04.02.2014г. София

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??