Дори и в шумната тълпа
Дори и в шумната тълпа
Човекът чувства Самотата,
със нея няма той делба
и тя го следва с двата крака!
В света ний идваме сами...
Сами ни слагат и в земята.
Щом нещичко ни заболи,
сами се справяме с бедата!
Избираш сам ти своя път
и сам се вкопчваш в занаята...
О, само с майките вървят,
дорде са мънички децата!
Огнището щом създадеш
и близките ти са край тебе,
ти свойте сили им дадеш,
живота им дорде ги вземе!
Подгониш своя интерес,
или пък тръгнеш след Съдбата ;
с един си блезък просто днес ,
а утре в друг ти търсиш брата!
Но вечно си оставаш сам!
До края си подгонваш дните...
И си самотникът голям,
но трябва да му устоите!
04.02.2014г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
