Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
29 nov 2022, 12:59

Дори за мен да те боли, в челото стреляй! 

  Poesía » Filosófica
379 2 8

На пръсти уж върви, върви и е изискан, и е фин,
читателят, но май уви! Е слон – в стъкларски магазин.
Да,  става често и така, но истината затова е
подадена към теб ръка, или я стискаш, или траеш.

Не всеки, който те гълчи, те мисли братко за кретен.
И само в искрени очи ще се огледаш озарен.
Ще хвърлят китки и цветя, понякога и само вази
дано на себе си простя... И Бог от мен даме опази.

А ти познаваш ме. Нали? И че поет съм, и велик.
Дори за мен да те боли, в челото стреляй! Само миг,
ще трябва после мъдростта ще ми е щит, или пък няма,
и присмеха не ще пестя. Не съм от хляба по-голяма.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Написано е иронично, Валя. Всеки читател пречупва прочетеното през своята призма и това е напълно нормално. А поетите понякога имат нужда от приземяване и отрезвяване. Благодаря, сенсей!
  • Негово величество Читателят, се приема за критик. Макар понякога, да няма лъч прозрения за поетичните творения. Но нека "стреля"! Някой дал е правото му земно, да тъпче или възхвалява творчеството древно. Поетът с мъдростта на думите живее и жив е дотогава, дорде в сърцето поетично пламъче лудее.
  • Великолепно - експресия, красота, сила, песен...
  • Така е, Вики, така е.
  • Никой не е, колкото и да се самозабрави. Поздрави!
  • хах... да. Ама... Поети, сър!
  • Но или убива, или отрезвява, за разлика от розите. Ял си сладко от рози, нали? Вкусно е, до един момент...
  • Изстрелът боли. Друго си е цветя и рози.
Propuestas
: ??:??