Дори за мен да те боли, в челото стреляй!
На пръсти уж върви, върви и е изискан, и е фин,
читателят, но май уви! Е слон – в стъкларски магазин.
Да, става често и така, но истината затова е
подадена към теб ръка, или я стискаш, или траеш.
Не всеки, който те гълчи, те мисли братко за кретен.
И само в искрени очи ще се огледаш озарен.
Ще хвърлят китки и цветя, понякога и само вази
дано на себе си простя... И Бог от мен даме опази.
А ти познаваш ме. Нали? И че поет съм, и велик.
Дори за мен да те боли, в челото стреляй! Само миг,
ще трябва после мъдростта ще ми е щит, или пък няма,
и присмеха не ще пестя. Не съм от хляба по-голяма.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
