Отивай при нея, чуваш ли!
Не искам и да чувам за тебе повече.
Отивай, какво чакаш ти?
Да те спра? Мина това време, човече.
Достатъчно плаках,
достатъчно страдах,
достатъчно обичах,
достатъчно се вричах.
Достатъчно падах.
Достатъчно ставах.
Достатъчно се молих.
Достатъчно спорих.
Достатъчно гледах.
Достатъчно слушах.
Достатъчно се ужнижавах.
Достатъчно се извинявах.
Достатъчно прощавах.
Достатъчно се изтощавах.
От това безумно тичане.
От това еднопосочно обичане.
От красивите ти лъжи.
От фалшивите ти сълзи.
От нелепи оправдания.
От неспазени обещания.
Достатъчно ме нарани!
Взе каквото от мен ти трябваше,
а сега ТРЪГНИ!
И когато някога решиш да се обърнеш,
когато с подвита опашка при мене се върнеш,
тогава с теб ще постъпя така,
както постъпи с мен сега!
30.10.2012
© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados