23 ene 2022, 18:29  

Дотогава, докогато

  Poesía » Otra
527 4 15

"Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова

 

Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите.
Може би очакваш да се хвана?
Колкото и ветровете лудите.

 

Флиртове – отхвърлям ги небрежно,
куца ми добрата дипломация
че в ума ми – бури и безбрежност,
думите – капан са, за глупаци.

 

И очите лъжат – уж добрички,
но душата ми си знае корена,
и в зачатък зная още всички,
синоними, драги на затворена.

 

Може би съм шарена и дребна,
но по ум и разум съм с циниците.
Ако преценя, че е потребно –
игленик ще станеш от карфиците,

 

дето носиш скрити за крилата,
с връхчета наострени, от злато.
Не си вземай с мене сам белята...
С теб съм дотогава, докогато.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...