Дотогава, докогато
"Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова
Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите.
Може би очакваш да се хвана?
Колкото и ветровете лудите.
Флиртове – отхвърлям ги небрежно,
куца ми добрата дипломация
че в ума ми – бури и безбрежност,
думите – капан са, за глупаци.
И очите лъжат – уж добрички,
но душата ми си знае корена,
и в зачатък зная още всички,
синоними, драги на затворена.
Може би съм шарена и дребна,
но по ум и разум съм с циниците.
Ако преценя, че е потребно –
игленик ще станеш от карфиците,
дето носиш скрити за крилата,
с връхчета наострени, от злато.
Не си вземай с мене сам белята...
С теб съм дотогава, докогато.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
