Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
23.01.2022 г., 18:29 ч.  

Дотогава, докогато 

  Поезия » Друга
265 4 16

"Обижда ме представата за "бяла и добра".
Обижда ли ме казах? Не, убива!"
Таня Донова

 

Чупя ги отдавна на коляно,
сакчетата ти за пеперудите.
Може би очакваш да се хвана?
Колкото и ветровете лудите.

 

Флиртове – отхвърлям ги небрежно,
куца ми добрата дипломация
че в ума ми – бури и безбрежност,
думите – капан са, за глупаци.

 

И очите лъжат – уж добрички,
но душата ми си знае корена,
и в зачатък зная още всички,
синоними, драги на затворена.

 

Може би съм шарена и дребна,
но по ум и разум съм с циниците.
Ако преценя, че е потребно –
игленик ще станеш от карфиците,

 

дето носиш скрити за крилата,
с връхчета наострени, от злато.
Не си вземай с мене сам белята...
С теб съм дотогава, докогато.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??