Естир (Златка Петкова)
27 828
27 mar 2007, 14:37

Доверие 

  Poesía
5613 1 11

Доверие

 

Доверието дълго се изгражда,

а в миг единствен може да се разруши

и да потъне като кораб във морето,

с пробойна- факти, блъскан от вълни.

 

Доверието иска да си честен,

да разговаряш прямо и очи в очи,

да можеш истина да кажеш

на другия, макар и да боли.

 

В доверието няма подигравки,

фалшиви думи, усмивчици пред теб,

а във гърба ти нож да се забива,

с ехиден смях да те кълнат.

 

Доверието хората разбира,

поставя се на тяхно място то

и търси винаги, красивото намира,

лекува, ако може, със добро.

 

Доверието иска и обича,

но само, ако ти му позволиш

свободно правото си да избира,

в противен случай ще го оскърбиш.

 

Доверие приятели открива,

до границата - нишка да стоят,

но никогa през нея да прекрачват

и нито дръзко да я нарушат.

 

Доверие – кристална чаша,

но счупиш ли я на парченца ти,

дали ще може някое лепило

със силата си да я залепи?

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??