Доверие
Доверие
Доверието дълго се изгражда,
а в миг единствен може да се разруши
и да потъне като кораб във морето,
с пробойна- факти, блъскан от вълни.
Доверието иска да си честен,
да разговаряш прямо и очи в очи,
да можеш истина да кажеш
на другия, макар и да боли.
В доверието няма подигравки,
фалшиви думи, усмивчици пред теб,
а във гърба ти нож да се забива,
с ехиден смях да те кълнат.
Доверието хората разбира,
поставя се на тяхно място то
и търси винаги, красивото намира,
лекува, ако може, със добро.
Доверието иска и обича,
но само, ако ти му позволиш
свободно правото си да избира,
в противен случай ще го оскърбиш.
Доверие приятели открива,
до границата - нишка да стоят,
но никогa през нея да прекрачват
и нито дръзко да я нарушат.
Доверие – кристална чаша,
но счупиш ли я на парченца ти,
дали ще може някое лепило
със силата си да я залепи?
© Златка Петкова All rights reserved.
