7 ene 2009, 18:51

Довиждане, море...

  Poesía » Otra
1.2K 0 2
http://uk.youtube.com/watch?v=eL-kx-uyRjI
...
Тази вечер като че ли по-различна бе.
Вечерен хлад като тръпка по тялото премина.
"Колко красиво си, смълчано море..."
Вятърът погали устните червени.

Наблизо звучеше балада
и светлинки проблясваха игриво.
"Чуй, сърце, листата ти шепнат...
Какво като си само? Нали си живо..."

Запаленият огън отдавна изстина.
Последните искрици се стопиха в мрака.
(Красиво).
"Довиждане, море..."
прошепнах и тръгнах.

Тишина.
Душата се раздираше.

***
Звезди покриха небосвода черен,
заслушани в тишината.
Уморени.
Луната огря земята.
И застина.

Вълните прегърнаха стъпките ми.
Закъснели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Самота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • dgeorgieff, всяка раздяла след време предизвиква носталгия. Но тази с морето, като че ли е по-особена.

    beytula_bubu, според мен нищо не липсва... Знам ли, така го почувствах-така го написах. Все пак благодаря!
  • Интересноно нещо липства в обстановката...Поздрави

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...