Довиждане, море...
1.2K
0
2
http://uk.youtube.com/watch?v=eL-kx-uyRjI
...
Тази вечер като че ли по-различна бе.
Вечерен хлад като тръпка по тялото премина.
"Колко красиво си, смълчано море..."
Вятърът погали устните червени.
Наблизо звучеше балада
и светлинки проблясваха игриво.
"Чуй, сърце, листата ти шепнат...
Какво като си само? Нали си живо..."
Запаленият огън отдавна изстина.
Последните искрици се стопиха в мрака.
(Красиво).
"Довиждане, море..."
прошепнах и тръгнах.
Тишина.
Душата се раздираше.
***
Звезди покриха небосвода черен,
заслушани в тишината.
Уморени.
Луната огря земята.
И застина.
Вълните прегърнаха стъпките ми.
Закъснели.
...
Тази вечер като че ли по-различна бе.
Вечерен хлад като тръпка по тялото премина.
"Колко красиво си, смълчано море..."
Вятърът погали устните червени.
Наблизо звучеше балада
и светлинки проблясваха игриво.
"Чуй, сърце, листата ти шепнат...
Какво като си само? Нали си живо..."
Запаленият огън отдавна изстина.
Последните искрици се стопиха в мрака.
(Красиво).
"Довиждане, море..."
прошепнах и тръгнах.
Тишина.
Душата се раздираше.
***
Звезди покриха небосвода черен,
заслушани в тишината.
Уморени.
Луната огря земята.
И застина.
Вълните прегърнаха стъпките ми.
Закъснели.
© Самота All rights reserved.
