15 ago 2006, 13:17

дрипа

  Poesía
1.1K 0 2
Дрипа -
с нея бърша на безверието сълзите,
още една кръпка
и ще повярвам пак в мечтите.
Дриплива е душата ми, разпокъсана...
Такава е съдбата ми -
овехтяла и слисана...
и такива са мислите -
млади и натежали
от плодовте на болката,
натежали и кисели,
пропити с мириса на горчилката!
Гледай ме с душата си,
не с очите си продажни!
Има още блясък по капките жадни
върху влажната дрипа
без теб тя се разпокъсва и хлипа
Ти си тръгваш,
за да се върнеш по-студен от всякога,
а душата ти топла беше някога...
Не, моята не ще изстине!
Блясъка на капките нищо не ще отмие!
Имам още плат за кръпки,
от хиляди надежди съшити.
Има време за уверени стъпки -
напред и нагоре... към мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...