15 ago 2006, 13:17

дрипа

  Poesía
1.1K 0 2
Дрипа -
с нея бърша на безверието сълзите,
още една кръпка
и ще повярвам пак в мечтите.
Дриплива е душата ми, разпокъсана...
Такава е съдбата ми -
овехтяла и слисана...
и такива са мислите -
млади и натежали
от плодовте на болката,
натежали и кисели,
пропити с мириса на горчилката!
Гледай ме с душата си,
не с очите си продажни!
Има още блясък по капките жадни
върху влажната дрипа
без теб тя се разпокъсва и хлипа
Ти си тръгваш,
за да се върнеш по-студен от всякога,
а душата ти топла беше някога...
Не, моята не ще изстине!
Блясъка на капките нищо не ще отмие!
Имам още плат за кръпки,
от хиляди надежди съшити.
Има време за уверени стъпки -
напред и нагоре... към мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...