Дрипа -
с нея бърша на безверието сълзите,
още една кръпка
и ще повярвам пак в мечтите.
Дриплива е душата ми, разпокъсана...
Такава е съдбата ми -
овехтяла и слисана...
и такива са мислите -
млади и натежали
от плодовте на болката,
натежали и кисели,
пропити с мириса на горчилката!
Гледай ме с душата си,
не с очите си продажни!
Има още блясък по капките жадни
върху влажната дрипа
без теб тя се разпокъсва и хлипа
Ти си тръгваш,
за да се върнеш по-студен от всякога,
а душата ти топла беше някога...
Не, моята не ще изстине!
Блясъка на капките нищо не ще отмие!
Имам още плат за кръпки,
от хиляди надежди съшити.
Има време за уверени стъпки -
напред и нагоре... към мечтите.