2 nov 2017, 19:10

Друга

  Poesía
672 1 3

Искам да се скрия от света. 

В черупката си да се сгуша. 

С  цяло гърло да крещя, 

но без никой да ме слуша. 

Искам да се разградя, 

парчетата да разпилея, 

самичка кротко след това 

в нова форма да ги слея.

Устойчива със сърце гранит 

и сила ураганна, безпощадна. 

При бури, само с гръб превит, 

но жилав за да не падна. 

По бучка лед, вместо очи, 

смразяващи, безчувствени и сиви. 

През тях не ще си проличи, 

че крия в тях мечти страхливи. 

Мечтая ли? Май не. Уви. 

Искам да ми се случи...

Светът доброто в мен убива, 

превръща ме в бясно куче. 

Млъкни ти стенещо сърце. 

Сълзи, замръзнете в мене. 

Всяко чувство, вий ръце

изтръгвайте докато е време. 

Скътах си малко добрини

и знам на кой да ги дарявам! 

След всички битки и войни... 

Рано е да се предавам. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Минорен МаЖор 

2015 година. 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....