Друга
Искам да се скрия от света.
В черупката си да се сгуша.
С цяло гърло да крещя,
но без никой да ме слуша.
Искам да се разградя,
парчетата да разпилея,
самичка кротко след това
в нова форма да ги слея.
Устойчива със сърце гранит
и сила ураганна, безпощадна.
При бури, само с гръб превит,
но жилав за да не падна.
По бучка лед, вместо очи,
смразяващи, безчувствени и сиви.
През тях не ще си проличи,
че крия в тях мечти страхливи.
Мечтая ли? Май не. Уви.
Искам да ми се случи...
Светът доброто в мен убива,
превръща ме в бясно куче.
Млъкни ти стенещо сърце.
Сълзи, замръзнете в мене.
Всяко чувство, вий ръце
изтръгвайте докато е време.
Скътах си малко добрини
и знам на кой да ги дарявам!
След всички битки и войни...
Рано е да се предавам.
© Мария Божкова All rights reserved.
