17 feb 2008, 9:16

Другата половина

1K 0 2
  • Другата половина
  • Сега е нощ на пълнолунието.
  • Затова другата половина на луната не съществува.
  • Нощта свети като ден.
  • Просторът небесен се стели около дърветата.
  • Сенките плуват в тази брилянтна нощна виделина.
  • Невидимото денем е паяжина от сенките небесни нощем.
  • Но луната сега е цяла, защото другата й половина я няма.
  • Нищо, че не го знам - не мога да се съмнявам, че...

  • Току-що ме напуснаха.
  • Отново.
  • Но за последно.
  • Връщане назад няма да има.
  • Никога.
  • Не ме боли.
  • Още не.
  • За после не ми се мисли.
  • Още не.
  • Мен ме няма.
  • Вече не.
  • Останах при тези, които ме напуснаха.

  • Сега съм тук.
  • Седя, обвила с длани коленете си.
  • Седя, а живо е единствено лицето ми.

  • Кога съм се изправила?
  • И съм тръгнала нанякъде?
  • Защо оставила съм "камъка" си да ме чака?

  • Не помня после.
  • Но ме има.
  • Защото тръгвам винаги нанякъде.
  • Нали оставих луната да ме чака?

  • Волна съм.
  • Вече никой го не помни знака.
  • Намерих свободата си.
  • Чакам ви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...