23 feb 2010, 10:40

Други

  Poesía
1K 0 12

Навярно няма пак да съм същата.

Навярно ще си малко различен.

И така ще си следваме стъпките,

без дори да си видим очите.

Аз ще бъда почти като себе си,

на сантиметри от своите думи.

Минах толкова тъжни вселени,

но не чувствам след твоите устни.

Прекосих няколко смутни години,

преболях две-три изневери.

Не от мъж - от своите чувства,

дето бягат след твоите петъци.

Петък все ми навява надежди,

все ми спира дъха до умиране.

И ми връща лицето, ръцете ти.

И едва тогава почвам да дишам.

Навярно няма пак да си същият.

Навярно ще съм малко различна.

Наште стъпки все ще заглъхват

по едно неизречено “Искам те“ .

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това неизречено "Искам те" колко неща може да промени... колко съдби. Хареса ми, мнооого ми хареса.
  • ''Наште стъпки все ще заглъхват

    по едно неизречено “Искам те“ .''

    Познато до болка!
  • Благодаря,че прочетохте!Усмихнат ден
  • Красива петъчна...невъзможност!
    Поздравления за облечения в хубав стих копнеж!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...