27 dic 2013, 20:23

Другият живот 2 

  Poesía
423 0 1

Обичам едно-единствено момиче.

И бих се за друга страна.

Ала и моята родина я обичам -

сякаш ми е любима жена.

 

Воювал съм - и аз не знам колко.

И минах през тъма и тъга.

Изпитал съм и радост, и болка...

Но се връщам - днес и сега.

 

Мигът е тъй труден и кратък.

Ала не поглеждам назад.

Вие всички сте моите приятели.

И с вас се чувствам по-млад.

 

Живял съм и опасно, и жестоко.

А как оцелях - това не знам.

Да - следвах аз много посоки...

Ала не се чувствам сам.

 

И всичко, и отново се завръща.

И отново ще отстъпи нощта.

И пиша аз - и пак ви прегръщам.

И пак побеждавам смъртта. 

 

Не, не чувствам ненавист и злоба.

Сънувам приятелски лица.

Съзнавам - странен съм и особен.

Но в мен бият вашите сърца.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уха! Браво, Стеф! Винаги трябва да сме победители, защото не сме сами! До нас са приятелите и тази година! Поздрави, приятелю!
Propuestas
: ??:??