27.12.2013 г., 20:23  

Другият живот 2 2011

614 0 1

Обичам едно-единствено момиче.

И бих се за друга страна.

Ала и моята родина я обичам -

сякаш ми е любима жена.

 

Воювал съм - и аз не знам колко.

И минах през тъма и тъга.

Изпитал съм и радост, и болка...

Но се връщам - днес и сега.

 

Мигът е тъй труден и кратък.

Ала не поглеждам назад.

Вие всички сте моите приятели.

И с вас се чувствам по-млад.

 

Живял съм и опасно, и жестоко.

А как оцелях - това не знам.

Да - следвах аз много посоки...

Ала не се чувствам сам.

 

И всичко, и отново се завръща.

И отново ще отстъпи нощта.

И пиша аз - и пак ви прегръщам.

И пак побеждавам смъртта. 

 

Не, не чувствам ненавист и злоба.

Сънувам приятелски лица.

Съзнавам - странен съм и особен.

Но в мен бият вашите сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уха! Браво, Стеф! Винаги трябва да сме победители, защото не сме сами! До нас са приятелите и тази година! Поздрави, приятелю!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...