Обичам едно-единствено момиче.
И бих се за друга страна.
Ала и моята родина я обичам -
сякаш ми е любима жена.
Воювал съм - и аз не знам колко.
И минах през тъма и тъга.
Изпитал съм и радост, и болка...
Но се връщам - днес и сега.
Мигът е тъй труден и кратък.
Ала не поглеждам назад.
Вие всички сте моите приятели.
И с вас се чувствам по-млад.
Живял съм и опасно, и жестоко.
А как оцелях - това не знам.
Да - следвах аз много посоки...
Ала не се чувствам сам.
И всичко, и отново се завръща.
И отново ще отстъпи нощта.
И пиша аз - и пак ви прегръщам.
И пак побеждавам смъртта.
Не, не чувствам ненавист и злоба.
Сънувам приятелски лица.
Съзнавам - странен съм и особен.
Но в мен бият вашите сърца.
© Стефан Янев Всички права запазени