Буден живея в този чуден, чуден свят.

Муден лудея на този стих отвят.

И някак изпят, без устремение,

пътувам тук и там, но изпълнен с вълнение.

За нея мисля през цялото време

и копнея, въпреки робството ми в новото бреме.

И по пътя извървян

аз плащам своя дан,

и от момента проспан

се чувствам някак си смлян.

Каква е моята съдба на тази земя?

Да имам щастието с жена, деца и да работя за пара?

НЕ...

Защото аз се бия в тази сеч, в ръката съм с меч

и злобея, за да убия плебея.

Ръцете пак си мия и от водата лечебна пия,

и промяната желана тъй странно силно искам да захвана.

Но от всичко съм погубен,

в свободата тъй силно съм влюбен,

и по пътя си труден

като дърво от силен вятър съм брулен.

.....................................................................

Лирическа манипулация - общонационална провокация.

Фабричният дефект предизвиква у всекиго афект.

 И от тази фрустрация настъпва масова дезорганизация,

от поредната спекулация-морална деградация.

И в тази тъжна анимация

извършва се кастрация на една българска нация.

.....................................................................

Кой си ти?

Продаден, изоставен, засрамен,

сякаш прокажен...

Забравен, че някога бил си тъй важен.

 А сега просто дишаш въздуха влажен

 и си спомняш за миналия си живот блажен.

Човек си без сянка,

бездухом на поредната вечерна седянка.

Бял прах поемаш със сламка

и все едно си ухапан от пепелянка.

Ти нямаш копнеж,

нямаш  живот с някакъв пълнеж,

дори изчезна този твой силен стремеж.

И оставаш сам,

сам-самичък в своя срам.

Сам си бил и на себе си си толкова мил

и ще бъдеш - себе си не можеш да излъжеш.

Моята лирика предизвиква ли у теб странната мимика?

За съществуване, което е било и ще бъде,

но едва ли някога нещо ще се върне...?

Защо възпитанието превърна ме в злодей

и заради личното ми мнение наричат ме плебей?

Въпроси конкретни, но отговор няма,

до кога ще продължава тази човешка драма??

....................................................................

Аз няма да живея по вашите правила,

да се съобразявам и с висшите лица.

Да говоря правилно, да не бъда високомерен,

нито надменен и гласът ми да бъде мерен.

Наложен стериотип - пневмония на личността,

да  се приспособиш към идиоти или да си неизстреляният куршум в цевта?

Имаш мнение, различно от приетото-

Връщай се в гетото, ненормални проклетнико!

Защо налагаш ми цензура, когато ти говоря,

нима от истината боли, защо излизаш от спора?

Защо всеки слага си маска

и усмивка като допълнителна украска?

Защо приятелят ти е враг, а непознатият те спасява,

защо всеки е до теб, когато нещо му трябва,

а на зова ти за помощ безжизнен те изоставя?

Защо затворът е пълен с невинни,

а на улицата всеки втори е подсъдими?

Защо трябва на празници да сме единни,

а през останалото време всички са си противни?

И се плюят, и се мамят, завистта ги придружава,

а после всеки другия на добър и лош разграничава!

.....................................................................................

  И болен тъй върви единакът след стадо,

не чака чужда помощ, търси собственото благо.

И сам е той, сам сред глупци,

сред глупци, слепци и светци.

Другото лице на живота вече е видял,

здравият човек в болно общество в бъдещето своята гибел е съзрял.

И ще говорят след смъртта му за него,

велик е бил, високо е било неговото его.

Но какъвто и да е бил, той няма да се върне,

спомен мил за него остава, дори и мъничко слава,

и своите братя той горе чака да прегърне,

и на всекиго всичко прощава.