16 feb 2016, 11:50  

духът ми... 

  Poesía » Otra
865 0 3

Духът ми често тръгва недоволен
и дълго скита, кой го знай къде.
А щом се върне ми разказва скрито
за сънища и причудливи светове...

 

До вчера бил далече в планината,
потънал в заснежените гори,
заслушал разговора на елите
и влюбен бил в далечните звезди.

 

Видял в нощта градът отгоре.
Приличал на багдатско кадифе,
с безброй посипани бижута,
трептящи в нежни цветове...

 

Горко ми с този дух размирен,
отвлякъл ме далече от Света !

 

© Юлия Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пътувай, пътувай с него!
  • !!! "Горко ми с този дух размирен,
    отвлякъл ме далече от Света !"

    Усмири духа си, ако можеш!
    Прекрасен да е денят ти, Юлия!
  • Блазе ти "с този дух размирен". Много ми хареса! Поздравления!
Propuestas
: ??:??