духът ми...
Духът ми често тръгва недоволен
и дълго скита, кой го знай къде.
А щом се върне ми разказва скрито
за сънища и причудливи светове...
До вчера бил далече в планината,
потънал в заснежените гори,
заслушал разговора на елите
и влюбен бил в далечните звезди.
Видял в нощта градът отгоре.
Приличал на багдатско кадифе,
с безброй посипани бижута,
трептящи в нежни цветове...
Горко ми с този дух размирен,
отвлякъл ме далече от Света !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Шопова Всички права запазени
Усмири духа си, ако можеш! 
Много ми хареса! Поздравления!