5 nov 2009, 14:48

Думи 

  Poesía
533 0 1

Думи, думи грешни, святи...
порой от мъжка суета,
сладки, ласкави слова,
за душата ми познати.

Думи, думи, само с тях,
като в дреха се обличат.
Мразят или те обичат,
аз така и не разбрах.

Думи крият те от мен,
плътна мрежа от мъгла
и разбирам, че сама
ще е трудно... Всеки ден

аз не спирам да чета.
В думите да те разбирам,
със душата си откривам
твойта тайнствена душа.

Думи... забрави сега
тяхното значение и само
отпусни глава на мойто рамо.
Искам споделена тишина...

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дали не беше Екзюпери, или някой друг, който беше казал, че можеш да говориш с всички, но да мълчиш с малко?
Propuestas
: ??:??