Думи
Думи, думи грешни, святи...
порой от мъжка суета,
сладки, ласкави слова,
за душата ми познати.
Думи, думи, само с тях,
като в дреха се обличат.
Мразят или те обичат,
аз така и не разбрах.
Думи крият те от мен,
плътна мрежа от мъгла
и разбирам, че сама
ще е трудно... Всеки ден
аз не спирам да чета.
В думите да те разбирам,
със душата си откривам
твойта тайнствена душа.
Думи... забрави сега
тяхното значение и само
отпусни глава на мойто рамо.
Искам споделена тишина...
© Стефка Крушарова All rights reserved.
