Тече потокът на речта
и в него думи като злато
блестят – не думи, а слънца –
и с тях сърцето е богато!
Но има думи без душа,
без мисъл раждани в главата,
докато хулните уста
брътвят, римувайки словата!
И още – тежки като кръст,
настръхнали от злоба думи...
Дори да хвърлиш шепа пръст,
те пак ще зеят помежду ни!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados