Думи за любовта
Любовта се не губи,
сменя пръстен с окови.
Между двама влюбени
някой влюбен е повече.
Между несъответствия,
все по правило старо,
любовта дълго бедства
или бързо догаря...
Между жажда и нужда
тя внезапно разбира:
прошката незаслужена
е победа, но пирова.
И от кърт, дваж по-кьорава,
тя ще види ли, знам ли,
как се крие опора
в най-безсилното рамо.
Нито в сдъвкани липси
тя се крие, ни в навик.
Ако всъщност е истинска,
невъзможна остава...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
