Думи за любовта
Любовта се не губи,
сменя пръстен с окови.
Между двама влюбени
някой влюбен е повече.
Между несъответствия,
все по правило старо,
любовта дълго бедства
или бързо догаря...
Между жажда и нужда
тя внезапно разбира:
прошката незаслужена
е победа, но пирова.
И от кърт, дваж по-кьорава,
тя ще види ли, знам ли,
как се крие опора
в най-безсилното рамо.
Нито в сдъвкани липси
тя се крие, ни в навик.
Ако всъщност е истинска,
невъзможна остава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
