25 mar 2008, 7:48

Думите

  Poesía » Civil
1.4K 1 11
 

Енергия, в думи облечена

ни преследва непрестанно.

На гибел душата ни е обречена,

ако с думи я мачкаме непрестанно.

 

Думите са вълшебна пръчица

и на земята, и в отвъдното.

С тях чудеса ние правим

в настоящето и за бъдното.

 

Нека да използваме вълшебството им

за успех и закрила!

И нека душата ни е спокойна!

В това е на думите магичната сила!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите са тези, които могат да ни закопаят и думите са тези, които имат сила да ни спасят!Човек се познава по езика ( по думите )!Поздравления!
  • Това е най-мъдрият ти стих, Анна. С думи можеш да окрилиш човек, но можеш и да го смажеш душевно. Поздравявам те, приятелко премъдра!
  • Аплодисменти за прекрасния стих!!!Поздрав!
  • Много хубав стих!
  • Толкова е хубаво! Вълшебна сила носят думите!
    Браво, Анна! с много обич.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...