Думите на стареца
За съжаление все още дори и в България, дори и в 21 век, млади хора
прибягват до самоубийство - най-често поради несподелена Любов!
Жалко е, когато един живот угасва толкова рано - преди дори да е
усетил мириса на... Живота!
Ти преминавал ли си - линията Тънка,
унесено редеше на момчето, Старецът,
в тунела странен влизал ли си - Синко,
с картините, там, бели - и повтарящи?
А знаеш ли какво усещаш, щом и онзи,
дето подканва ни - да си сменим Света,
реши да те дари с частица още Слънце
и пак щастлив събираш с тялото, Духа?
Наследник твой ще чуеш - да проплаче
и Слънце ще изгрее през сивкавия ден,
в град чуден, с пеперудите - ще кацаш,
че всичко, тук, си струва - ще прозреш!
А щом посееш жито и добивът са бурени,
виновници, не всякога - са гнили семена,
спасение, тогава е капчицата Влюбеност,
ти трябва да я зърнеш, в очите на жена!
Защото в този влак, човеците са пътници,
уви, ще си подвластен - на радост и тъга,
а тези, що раняваш със твоето безплътие,
щом тръгнеш, стават птици - сред Мъгла!
И стана малко чудо и в Момъка потрепна,
ръката си подаде, в подсмърчащата Нощ,
Морето си отдъхна - и в Утрините шепне:
Животът е магия! А всеки миг - разкош...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
