4 abr 2006, 19:10

ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ

  Poesía
864 0 3

На К.

(1)

 

Кому да кажа, що изпитвам сега?                                                                                                                                            

Аз отдавна в живота твърдя -

Любовта не е срамно чувство!

Истина проста е за всеки това!

Не вярваш ли на думите мои?

А на поетите в древността?


(2)

 

Как с думи да опиша, което

Аз у тебе тогава съзрях -

Любовта, що носиш в сърцето

И на походката гордостта?

Не знам отново дали ще те видя!

А се моля да искаш това!

 

(3)

 

Кога ли ще срещна очите твои?

Аз желая, а ти ги криеш.

Лесно осъди чувствата мои.

И какво искаш ти да изтриеш?

Няма способен това да направи.

А аз ... не мога да те забравя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нали в паметта се крие причината на нашата болка. Това е момичето от "Дискотека в планината", но късно показа своята същност. За сметка на това го направи толкова естествено и спонтанно, че никой не повярва в случилото се. А тя е с много красиво тяло. Но на сутринта чужденецът бе много искрен и впечатлен от преживяното. Всички я мислеха за друга.
  • аз лично не вярвам в голямата любов но все пак наистина някой хора остават завинаги в нас.добро е
  • Прекрасно!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...