ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ
На К.
(1)
Кому да кажа, що изпитвам сега?
Аз отдавна в живота твърдя -
Любовта не е срамно чувство!
Истина проста е за всеки това!
Не вярваш ли на думите мои?
А на поетите в древността?
(2)
Как с думи да опиша, което
Аз у тебе тогава съзрях -
Любовта, що носиш в сърцето
И на походката гордостта?
Не знам отново дали ще те видя!
А се моля да искаш това!
(3)
Кога ли ще срещна очите твои?
Аз желая, а ти ги криеш.
Лесно осъди чувствата мои.
И какво искаш ти да изтриеш?
Няма способен това да направи.
А аз ... не мога да те забравя!
© Вили Тодоров All rights reserved.
