15 ene 2007, 14:08

Душа 

  Poesía
608 0 7

 

Екзистенциален портрет

 

В душата й зреят руини,

стиха й превръщащи в помен,

на стъпкани в блато светини

с изцъклен, единствен там спомен.

 

Тя самичка поставя въпроса –

за онази житейска проказа,

която, щом сърцето жигоса,

покълва със корен в омраза.

 

А тази история е стара –

с преразказ постига се проба

мимикрия живот да подкара,

признавайки тук скритата злоба.

 

Навремето злощастна принуда,

живеца на радостта попари-

жестоко е, но носи заблуда:

да направи от пепел олтари!

 

Душата, когато потъне в прах,

любовта е мечта за жарава-

в тишината прокрадва се страх,

който навеки там си остава.

 

Денят, разкрасен с изневяра,

изговаря слова за приятел,

ала душата си има за мяра

злата корист – душа на предател.

 

И тогава, със стихове вещи,

сянка, маскирана тука пълзи –

звуци шепти, привидно горещи:

често пролива горчиви сълзи.

 

Споменът мил се оказва човечен,

а “сега” е едно пепелище

и чрез полъха скъп, но далечен,

разкрасява се ново бунище.

 

Ето така, душа омърсена,

за любов обявява тъгата

и на тъмни игри, посветена,

изгражда нов портрет на жената.

 

За сметка на туй пък е търпелива-

в нощта с треперещи пръсти:

разголена, но пак завистлива,

решава и в унес се кръсти.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави, Анета, Креми, Кити!
  • Здравей, Маргарита!
    Радвам се, че ти допада.
    Поздрав!
  • Привет, Стела! Интересен, запомнящ се вариант предлагаш в художествено-образно отношение, а аз проследявам логиката на процеса, но това различие е основа да се видят и допирните точки между двата текста.
    Поздрав!
  • Отлично написано стихотворение,допада ми!Поздрав...
  • привет, Валери.Навяваш ми такива мисли:
    Есен
    в нощта пълнолунна
    Морето
    с плажове безлюдни
    и пепел
    върху жарта ненужна
  • Ще бъда честна...на места виждам себе си!
    Всичко описано в този стих "ходи" по хората. Нека някой да каже, че греша!
    Поздрави, Валери
  • Завистливост, злоба, омърсеност ...
    много черна и тъжна картина Валери.
    А щом се намесват и тъмни игри
    страх и сълзи има ли смисъл напред да върви?

    Поздрав.
Propuestas
: ??:??