Душа

Jan 15, 2007, 2:08 PM

Poetry

651 0 7

Екзистенциален портрет
В душата й зреят руини,
стиха й превръщащи в помен,
на стъпкани в блато светини
с изцъклен, единствен там спомен.
Тя самичка поставя въпроса –
за онази житейска проказа,
която, щом сърцето жигоса,
покълва със корен в омраза.
А тази история е стара –
с преразказ постига се проба
мимикрия живот да подкара, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Душа

Want to read more?

Random works