Душа, която обича

Ако бях волна птица

щях около тебе да кръжа.

Аз съм само една жена

преминала стъпалата на живота

научила безброй неща.

Страх и почит ме водеха.

Живях без емоция и чувства,

без норми, без свян и срам

без идеали!

Само сърцето ми тръпнеше

надежда и вяра и пълно

с жажда и огън прелиташе

самотно като слънчев лъч в простора.

Днес спряла пред есенните порти

на годините високо изричам:

Аз имам две  очи като езера открити!

Те виждат само тебе.

Аз имам две нежни ръце

да те прегърнат страстно могат.

Аз имам жарки устни!

Готови да те обсипят с любов и топлина.

Аз имам една тъжна душа,

която силно, много силно обича.