Jun 1, 2015, 12:03 AM

Душа, която обича

  Poetry » Love
555 0 1

                                                            Душа, която обича

 

 

Ако бях волна птица

щях около тебе да кръжа.

Аз съм само една жена

преминала стъпалата на живота

научила безброй неща.

Страх и почит ме водеха.

Живях без емоция и чувства,

без норми, без свян и срам

без идеали!

 

Само сърцето ми тръпнеше

надежда и вяра и пълно

с жажда и огън прелиташе

самотно като слънчев лъч в простора.

Днес спряла пред есенните порти

на годините високо изричам:

Аз имам две  очи като езера открити!

Те виждат само тебе.

Аз имам две нежни ръце

да те прегърнат страстно могат.

Аз имам жарки устни!

Готови да те обсипят с любов и топлина.

Аз имам една тъжна душа,

която силно, много силно обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Миличка, много тъга носиш в себе си! Разтоварвай се! Раздавай се, но само ако си заслужава! Толкова си всеотдайна и предана - желая ти да
    бъдеш по- щастлива. Бори се за собствените си мечти!
    Поздравление и хубава вечер, Йони!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...