Душа за вграждане поднасям ти,

любими мой далечни

сянка и лъчи побързай и вгради

в светове нетленни

Внимавай само да не би

да си рисуваме илюзии

Внимавай много - може би

те също ще останат вечни

Душа за вграждане поднасям ти,

любими мой далечни

и моля те, не заблуждавай ме,

не похабявай ме в строежи безнадеждни

Стихиите са легнали да спят,

но в белезите от игрите им роди се тя

и вечно ще копнее да се съберат –

стихиите и моята душа

Щастлива е и само малко – тъжна

Облечена в бяло, с венец от листа

непознати пристъпва

обречена рано без капка вина

Пристъпва към свойта съдбовна мечта –

да бъде вградена

в радостта на всяка сграда,

в силата на всеки стон

Прегърни я със неразрушим бетон,

а тя ще го направи цветен

В основите на бъдещия дом

ще звучи смехът ѝ вечен

О, нека не линее с ветровете

Безследни ще изчезнат всичките стремежи

непоследвани,

ще замлъкнат незапели гласовете

Оставиш ли я да се рее

безнадеждни ще изчезнем

Да изграждаме! Да гоним недостижимото

далеч от нашия речник!

Да вграждаме частица от душите си

във всяка стъпка и стъпало и

да се изкачваме високо над нас!

Душа за вграждане поднасям ти,

любими мой далечни,

стани и превържи разплаканите рани

ръкави запретни, побързай и вгради

страстта в непоклатими градове,

скръбта в неразрушими мостове

Сянката зове –

за последно, моля те, я целуни

и обвий я в нетленни прегради

Душа за вграждане поднасям ти, звездице,

и нека да е вечна сградата на нашите мечти

06.02.2024