Душа за вграждане
Душа за вграждане поднасям ти,
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би
да си рисуваме илюзии
Внимавай много - може би
те също ще останат вечни
Душа за вграждане поднасям ти,
любими мой далечни
и моля те, не заблуждавай ме,
не похабявай ме в строежи безнадеждни
Стихиите са легнали да спят,
но в белезите от игрите им роди се тя
и вечно ще копнее да се съберат –
стихиите и моята душа
Щастлива е и само малко – тъжна
Облечена в бяло, с венец от листа
непознати пристъпва
обречена рано без капка вина
Пристъпва към свойта съдбовна мечта –
да бъде вградена
в радостта на всяка сграда,
в силата на всеки стон
Прегърни я със неразрушим бетон,
а тя ще го направи цветен
В основите на бъдещия дом
ще звучи смехът ѝ вечен
О, нека не линее с ветровете
Безследни ще изчезнат всичките стремежи
непоследвани,
ще замлъкнат незапели гласовете
Оставиш ли я да се рее
безнадеждни ще изчезнем
Да изграждаме! Да гоним недостижимото
далеч от нашия речник!
Да вграждаме частица от душите си
във всяка стъпка и стъпало и
да се изкачваме високо над нас!
Душа за вграждане поднасям ти,
любими мой далечни,
стани и превържи разплаканите рани
ръкави запретни, побързай и вгради
страстта в непоклатими градове,
скръбта в неразрушими мостове
Сянката зове –
за последно, моля те, я целуни
и обвий я в нетленни прегради
Душа за вграждане поднасям ти, звездице,
и нека да е вечна сградата на нашите мечти
06.02.2024
